POETRY
Стоя права на парапета ,на терасата,
Мисля дали искам да бягам от омразата,
Някой някога затвори вратата...
Пред мен страха и покварата,
Странна компания останахме,
Винаги пропадах,но ми бяха приятели,
Защото всички пострадахме,
От страха и омразата на доброжелатели!
Всичко се запретява,
Не можем да спим,
Любовта ни оскатява,
Не можем да се движим
Животът- ни сковава,
Смехът – ни мъчи и опропастява,
Няма светлина,живеем в мрак.
Радостта и обичта водят към крах...
* * *
Сега ,виждаме,стигнахме до тук,
Поддържахме се един –друг,
Нечии очи ни гледат отдалеч,
Дали щастливите мъки ще са веч?!
Падаме на колене и се молим за
тъмнина,
Искаме да затулим слънцето,
Дано се премести планина,
Дано нещо спре чувствата в
сърцето!!!
* *
*
Страха,омразата и злобата –
Те са одеянието и робата,
Ние сме им вечни роби,
Всичко друго е прищявка-прави ни сноби!!!
Кървави сълзи от радост,
Или щастливи усмивки от злост?
Нещо озарява лицата ни
Или сковава душата ни?!
Дано я накараме все някога да се махне,
все някога ще ни олекне ,
кой ли щастливец пръв ще пропадне?
Чии колене първи ще омекнат?
* * *
Ничий страх не е по-голям от
твоя!
Искаш всяка вещ да е твоя!!
Плачеш,идва време,
Някой от теб нещо да отнеме!!
Същността ти мрака ще я вземе,
На теб –няма да ти дреме!!
Истината е че се радваш-
Теб от себе си открадваш,
нещо ново ще създадеш,
ако е нужно себе си ще окрадеш!!!
Всичко щастливо – ти пари!!
Радостта и усмивките – са стари,
не търсиш радост в смъртта,
нито в покварата,в плътта.
Искаш нещо- кога ли ще го
откриеш?!
Или пак в черупката ще се
покриеш?!
Не искаш да мразиш,
Да те обикнат – се пазиш,
не съществуват изкуства,
мразиш изобщо да чувстваш....
* * *
За теб няма бяло или черно,
Има само сиво,
Не виждаш добро или зло,
А нещо което не е ни едното,ни
другото,
Не знаеш,не искаш чувства
Винаги знаеш как да си пречиш,
Не търсиш да се опариш.
Не можеш да се поквариш
НЯМАШ ЧУВСТВА,
НЯМАШ СЕБЕ СИ,
ТОВА ТЕ РАДВА,
НЯМАШ И ДУША....
ТЯ ВЕЧЕ СИ ТРЪГВА....
Няма коментари:
Публикуване на коментар